Автор: Оуен Джаръс /Owen Jarus/, написано за електронно издание „Живата Наука“ /Live Science / на 07.04.2014г. Преводач: Сурен Исраилян, 20.05.2018г.
Линк за оригиналната статия – https://www.livescience.com/44666-history-of-the-celts.html
Каменна скулптура на келтски герой в Националния музей в Прага /Чешка република/.Снимка: Kozuch / Creative Commons.
Думата „келти“ се отнася за хората, както от древността така и в съвременния живот. Днес този термин често се свързва с културата, езиците и хората, живеещи в Шотландия, Ирландия, някои райони на Великобритания и във френската област Бретан.
“Към днешна дата са оцелели шест келтски езика – Гелската група, в която влизат ирландски /Irish/, шотландски гелски /Scottish Gaelic/ и манкс /Manx/ и Бритонската група, включваща уелски /Welsh/, бретонски /Breton/ и корнуолски /Cornish/ езици” – пише в своята книга „Келтите: История“ /2002/ професор Дохи О’Хогейн /Dáithí Ó hÓgáin/. Професорът, който вече не е между живите, също така е отбелязал, че езиците манкс и корнуолски бяха напълно заличени, но сега отново се възраждат.
Връзката между съвременните келти и техните предци е постоянна тема, по която спорят учените. Езиците се променят с течение на времето, хората се местят по света и темата за общността на съвременните келти, както и културата и езика им става все по-заплетена.
Въпреки това келтските народи – древни и съвременни са дали на света уникална култура, изкуство и умения на бойното поле.
Древните келти
Първите източници, споменаващи за келтите се датират от преди около 2500 години. Много от тях, обаче са писани от гърците, римляните и други не-келтски народи.
Има доказателства за това, че келтите са обитавали голяма територия от континентална Европа. Те са живели чак до земите на днешна Турция и дори са били наемници в Египет, по времето на Клеопатра. Келтите никога не са имали държавност, като народ и са били разделени на различни групи, включително Галите /Gaul/, които са обитавали територията, включваща днешна Франция и келто-иберийци /Celtiberians/, които са живели на Иберийския полуостров.
Те са говорили на различни езици и на практика „предвид обширната територия на живеене, народите, които гърците и римляните са причислявали към келтите, вероятно не са могли да общуват на един единствен език“ – пише Феликс Мюлер /Felix Muller/ от историческия музей в Берн в книгата си „Изкуството на келтите – от 700 г. пр.н.е до 700 г. н.е.“ /“Art of the Celts: 700 B.C. to A.D. 700” (2009).
Той отбелязва, че дори определяне на художествена творба като „келтска“ също не е леко. Но, когато виждаме изкуството от районите, където е доказано местоживеенето на келтите, намираме уникални предмети, които те са създали. Например, преди повече от 2500 години в келтската гробницата, открита в град Инс /Западна Швейцария/, е намерен предмет, приличащ на глобус, покрит със злато, с диаметър 2.5 см, върху който като украшение има около 3600 зрънца. Това показва колко прецизно са работили келтските занаятчии.
Древните автори са предпочитали да не коментират келтските културни постижения, за сметка на репутацията на безстрашните воини. Галите са превзели Рим през 390 г. пр.н.е. По-късно през същия век Александър Македонски по време на военните си кампании се е съюзил с келтите.
“Кралят /Александър Македонски/ ги е посрещнал добре и ги попитал, пийвайки, кое ги плаши най-много, като очаквал да получи отговор, че той е най-голямата заплаха, но келтите са му отвърнали, че не се плашели от нищо, освен небето да не падне на главите им“, написа гръцки автор Страбо /Strabo/, живял: ок 64г. пр.н.е – 24г. н.е (превод взет от Perseus Digital Library).
Воюват голи ?
Има сведения, че някои келти са се събличали чисто голи преди битката. Това според тях е въздействало психологически на врага
“Също така появата на голи войници, размахващи с ръце в предните редици на келтските отряди предизвиквало страх у врага – представете си зрели мъже, с атлетично сложени тела, украсени със златни торкви и ленти на ръцете, те са били елитни войници” – пише Полибий /Polybius/ (живял 200-118 пр.н.е.), при описание на битка срещу римляните. (превод е взет от University of Chicago Penelope website)
В древните източници има информация, не напълно доказана, че келтите са контролирали теглото си и са имали наказания за свръхтегло. Страбо, посочвайки като източник друг автор с име Ефорус /Ephorus/ пише, че “келтите са насърчавали хората си да не бъдат дебели и тумбести, а всеки младеж, който не се е побирал в специалния колан е бивал наказан“
Изглед към археологически разкопки на Кастро де Виладонга /Castro de Viladonga/ в Кастро де Рей /Castro de Rei/, близо до гр.Луго /Lugo/, Испания.
Фото: Министерство на културата на Испания.
Келтска религия
Докато келтите вероятно са били похристианчени от Римската империя заедно с много други народи, в древните източници има откъснати сведения за религиозните вярвяния на келтите.
Една поема, написана от Лукан /Lucan, живял: ок. 39-65/ описва свещените практики при келтите. Освен другото те включвали и човешки жертвоприношения.
“Тук има нещо,
Което от древните времена човешка ръка
не може да докосне …то е скрито от слънцето ”
“Тук горските нимфи
не правят убежище, нито богът на Пан, само дивашките ритуали
Се правят на Варварски сборища със страшни олтари
От изправени масивни камъни, осветени и с кръвта на хората по всички дървета …“
Келтите са се влияели от друидите. Робърт Вишневски /Robert Wisniewski/ от университета във Варшава отбелязва в статията си, публикувна в списание Palemedes, че през 43г. н.е. Помпониус Мела /Pomponius Mela/ пише за галите следното:
“И досега келтите имат, както своето собствено красноречие, така и учителите на мъдростта – Друидите. Последните знаят всичко за Земята и Вселенната, за движението на небето и звездите, за това, което Господ е създал“ – пише той. – “Едно от нещата, на което се учат, вероятно за да бъдат по-добри войници, е схващането, че буквално душите им са вечни и има живот след смъртта“ – превод Е.Ф. Ромер /E.F Romer/
В древна Британия не е имало келти ?
Доста голям брой учени днес смятат, че древните келти не са живели в Британия, а са били „интернирани“ там от Европа и дори от най-далечните източни поселения в днешна Турция.
Джон Колис /John Collis/ професор по археология в Университета в Шефилд, отбелязва в книгата си „Келтите: Корените. Митовете и Измислиците“ /“The Celts: Origins, Myths and Inventions”/ (2004), че античните автори пишат за келтските народи, живеещи в континентална Европа, но не и на Британските острови. Колис отбелязва, че Страбо изрично „отделя Британците от Келтите“.
Колис пише, че термините като келти и гали „никога не са били използвани за жителите на Британските острови, освен в най-общия смисъл за жителите на Западна Европа, включително и тези, които нямали индоевропейски корен, като баските“.
Анализът му се потвърждава и от професор Саймън Джеймс от Университета в Лестер, който смята, че „много хора откриват, макар, че всички „знаеха“ за живота на древните келти в Британия преди римляните, всъщност повечето специалисти по желязната епоха в Британия, са отхвърлили тази теория преди десетилетия“ – пише той в предисловие на книгата на Колис, публикувана в списание „Британска археология“ /2004г./
„Въпросът не е, защо толкова много британски и ирландски археолози отхвърлят теорията за древните келти на Острова, а как и защо ние приехме, че това е родното им място ? Съвременният прочит на тази идея е, че древните жители на Острова никога не са смятали себе си за келти, а това име е било за комшиите им от континента.
Келти в Турция?
Докато учените се отказват от теорията за келтите в древна Британия, те откриват все повече факти за келтския разцвет в Турция.
“През 278 пр.н.е. цар Никомедес Първи от Витиния приветства като съюзници 20 000 европейски келтски войници, които успешно са превзели Македония, 2 години по-рано. Тези войници, които наричали себе си Галати, преминали през северо-западна Анадола с 2000 багажни каруци и 10 000 цивилни, сред които са били занаятчии, търговци, както и съпруги и деца“ – пишат изследователите Джеремая Дандой, Пейдж Селински и Мери Войт /Jeremiah Dandoy, Page Selinsky, and Mary Voigt/ в списание „Археология“ /2002/
При разкопките в Гордион, Турция /Gordion/, археолозите откриват предмети от стила, който те определят като келтски. Открити са „ужасяващи факти на удушаване, обезглавяване и странно подреждане на човешки и животински кости. Тези практики са добре познати от келтските поселения в Европа и са документирани при Анадолските келти.”