Пособие по Келтска Екипировка
/преведено от сайта на дружество Préachán Fuilteach, гр.Лимерик, Ирландия http://preachan.tripod.com/, с незначителни съкращения
Préachán Fuilteach е дружеството, което се занимава с възстановка на обичаите на различни цивилизации, съществували в Ирландия в „Тъмните Векове” /Dark Ages/ и Средновековието. Това пособие е опит да „погледнем отвътре”. Келтите не са носили униформите и са се радвали на разнообразието, обаче на нас ни е необходимо да придобием техния оригинален и древен вид. Тук се описват основни Келтски атрибути, които ще са Ви необходими. Вие преценете дали да ги купите или направите сами.
ДРЕХИ
Съществуват много книги с описания на Келтските обичаи. Келтите са харесвали лъскавото, украшения и са стремели към стил в обличането. Първият атрибут, който трябва да имате е ТОРК, освен ако не искате да се обличате по-селски. Торкове са носили всички вождове, благородници и войници, дори когато не са обличали нищо друго. Торкът е вид „незатворено” колие, обикновено направено от усукани „жици” с накрайници „кръгчета”. Прави се от злато, сребро, електрум /смес от злато и сребро/, бронз, мед или месинг. В историческите книги можете да намерите прекрасни торкове, като например тези намерени в Снетишъм и Ипсуич, но съществуват и по-прости модели, направени от навита тел, подобни на които с минимални усилия можете да направите и Вие. Желателно е да в началото да носите тези „прости” торкове, а когато „се издигнете” във Вашата Келтска общност ще преминете към по-украсени модели, които ще подчертаят статута Ви.
Текст на рисунките
Първият ред:
а/ ТОРК Разстояние между шпонките: 20-30 см
б/ подвижна шпонка около 3 см,
в/ основа
г/ увивайте телта /не много плътно/
д/ усуквайте Торка, с помощта на шпонки
е/ махнете шпонките и огънете по шията
Според Келтите Вие вече сте „облечен” ако носите Торк, но за да избегнете проблеми с полицията за неморално облекло преминете към Келтските дрехи. Платове за панталони /Bracae/, туники /Tunics/, рокли /Dresses/, наметала /Cloaks/ трябва да бъдат прецизно подбрани. Те са най-важни. Избягвайте обикновени платове. Хубаво е да има шарки. В никакъв случай не използвайте шотланско каре, то се е появило не по-рано от 14 век.
Избягвайте „сигнални” или много ярки цветове. Хубаво е да има платове оцветени с натурални растителни бои, тъкани ръчно на вертикален стан. Колкото по-грубо и дебело, толкова по-добре, желателно с чиста вълна или добър изкуствен заместител За всяка дреха: панталон, туника или наметало пригответе по 2м/2м плат.
Текст на рисунките
Панталони /Bracae/
1/ Тропосвайте с конец по дължината на крачола с отстъп до 10 см
1/ Отрежете необходимата дължина
2/ Съединете двата крачола
3/ Обърнете на лицева страна.
3/ Закопчалка на колана.
Когато ушивате дрехата, пригответе повече плат, за да отрязвате излишните парчета. Келтите са измислили панталони, които са се използвали от мъже и жени. Най-добре е да мерите по широки стари дънки. В горната част оставете ивица от 5 см плат и ушийте канал за колан.
Текст на рисунките: ушийте канал за шнур или колан, както е показано
Всички части на панталона трябва да са широки. Когато обличате панталона вържете шнур или кожена лента около глезените. По принцип Келтите предпочитали дългите панталони, но в топло време са използвали модели с дължина малко над и под коляно.
Туниките се правят по подобен начин като панталоните, с помощта на широка тениска като мостра за размер. Очертайте тениската, без ръкавите, като два правоъгълника /предна и задна част/, които трябва да стигат до средата на бедрото плюс 5 см. Изрежете очертанието върху плата. Тропосайте предна и задна част, като оставите отвор за главата. Другият вариант е като подгънете две горни части за раменете и изрежете място за главата.
Текст на рисунките /отляво надясно/: а/10 см отдолу оставете неушито за свобода на движенията б/ контур на Вашата фланелка в/ контур на широк ръкав г/ отрежете по дължина и тропосвайте.
Направете ръкавите като подгънете плат /подобно на „тръба”/ и изрежите необходимата дължина. Използвайте ръкавите на Ваша фланелка за мостра. Оставете допълнителна ивица от плата около 5 см по дължината на ръкавите и намалете обиколката около китките. Тропосайте ръкавите и след това съединете с основната част от туниката. Обърнете на лицева страна. Туниките се носят с дълъг и къс ръкав /нормален или цепнат до 10 см/, с овален или ‘V’-образен отвор около шията. Обикновено туниките се ушиват от вълна, но може да бъде и от лен.
Ако желаете може да сложите бордюр около врата, китките и талията. Някои Келтски племена са слагали коланче от плетена цветна вълна на талията. Има много малко изображения на роклите или други специфични женски дрехи от Желязната Епоха. Наметалата са обикновени правоъгълни платове от лен или вълна, около 2 кв.метра. Най-подходящи за целта за одеяла от колите. Ръбовете им се подгъват, слагат се бордюри и препаска. Те се закопчават на шията с брошка /Brooch/. Видове брошки :
Тези брошки се казват фибули. Те са били от 3 до 8 см дълги, с украшения. Произвеждали се от злато, сребро, електрум, бронз и мед. Понякога са се използвали фибули тип „penanular” /виж рисунка горе/, обикновено опростени, без украшения, с размери около 3 см в диаметър. Вие сами може да направите такава от жица за 10 минути. Опростените и по-сложните фибули можете да купите в специализираните магазини.
Коланите /Belts/ правят туниката по-стегната, а и Вие изглеждате по-секси. Освен това към тях можете да прикрепите кесия или кама. Коланите се правят от кожа с изрязан или вдълбан печат. Коланът се закопчава с тока. Моделът на токата от Желязната Епоха има значение и често се греши – той трябва да бъде като кукичка закачена на халка.
Изработването на обувки /sandals/ не е трудно. Кожените цървули, които вече 2000 години ни предпазват от ирланските блата, изглеждат като модерни мокасини. Изберете 2 парчета кожа в естествени цветове, потопете в смазка за да са водонепропускливи. Накрая пристегнете към крака с кожен шнур /има ги във всички магазини за кожи или обувки/
Текст на рисунката: сандали – тип Нюстед, контур на Вашето ходило
Може да си изработите Келтски обувки, наричани калиги /caligae/. Вземете парчета волска кожа, обработена с естествен растителен оцветител и със специален нож за кожа отрежете съответен размер, за да „се увие” до горе целия крак. Ако кожата е много дебела, намокрете я с вода от 12 до 24 часа за да омекне. Ще Ви е по-лесно да я обработвате ръчно или с обущарско чукче. Тези обувки са били „популярни” от 3000 г. пр.Хр. до 1200 г. Ако не можете да ги направите, купете си ги от специализирани магазини. Другият вариант е да ходите бос, което е било обичайно през Желязната Епоха.
И така, вече сте облечен и обут и може би ще искате да участвате в бойни сражения. За тази цел Ви трябват 3 неща. Едното е синя боя от растение сърпица /Woad/. Ще Ви трябва и кърпа за оцветяване, с която ще боядивате тялото си или ще се покривате с определен орнамент. Боята от сърпица се приготвя с месеци, затова може да прибегнем до стандартен хранителен оцветител, който ще разбъркваме с четка от свински косъм. Това става сравнително лесно, а също така лесно се измива и е нетоксично. Ще импровизирате за орнаментите и рисунките върху тялото, например рисувайте метални и бронзови мечове, щитове, шлемове и т.н. Така е било модерно през Желязната Епоха. Всъщност правилото е – колкото повече рисунки има върху тялото Ви, толкова по-добре.
Преминаваме към косата. Тя трябва да е колосана и варосана /белосана/ като за битка. Варта със сигурност ще Ви изгори главата, затова потърсете някакъв заместител, с който да направите косата бяла, например каолин, който се намира лесно във всяка аптека /той е средство срещу диария/. Каолинът се смесва с вода докато стане като бяла паста и се нанася върху косата След около 10 минути изсъхва. Подходящите прически са „Шок” – цялата коса е вдигната нагоре, „Мохикан” или „Спайки” /Spikey/ – косата е на „иглички” или „Конска опашка”.
А сега преминаваме към третото –
ОРЪЖИЯТА !
Всички Келти са носили копия /Spears/, затова препоръчваме на всеки да има поне едно. Копието е най-евтиното Келтско оръжие, а и най-доброто за начало. Използвайте тъпо копие и не забравяйте за сигурността. Насочвайте копието към щита или тялото под кръста, никога в главата. Мушкането на тялото е опасно, освен ако не е странично. Острите копия могат да се използват само за снимки и никога по време на състезания. Хвърлянето на копие става само в „нежива” мишена в обезопасен район. Това оръжие е неподходящо за идиоти, готови на подвизи.
Летящи Оръжия
Единствените летящи оръжия, които използваме са стрелите /Arrows/. Посоката в която те летят трябва да бъде само успоредна на земята, защото летящите стрели са опасни, а първото правило при възстановка на бойните действия е
СИГУРНОСТТА
Дротикът /Javelin/ е подобен на копие, но е по-малък /дължина около 1-1.5 м/. Острието му е по-малко и по принцип не се използва за близък бой. Нашите дротици са остри, защото ние никога не ги използваме за боеве, само за позиране и тренировки. Истинските Келти са носели до 3 дротика, обикновено в ръката, която държи щита и са ги хвърляли по врага преди да встъпят в ръкопашен бой.
Прашките /Slings/, изработени от кожа, са били обичайни оръжия. Те естествено не могат да се използват в близкия бой, но при добра организация можете да ги ползвате, като стреляте на залпове преди битката с демонстрационна цел, разбира се на достатъчно разстояние от публиката и „врага”. Те са подходящи за възстановка на исторически събития или просто за шоу. Техниката за боравенето им не е лесна. Трябваха ни доста усилия за да се научим. За съжаление „инструкцията за ползване” е изгубена във времето.
Лъковете /Bows/ са се използвали често от Келтите, но не в битките, а по време на лов. Ако искате да се похвалите с истински лък, трябва да положите доста усилия, защото модерните къси лъкове не са подходящи, а дългите лъкове не са Келтски.
Текстове на рисунките:
а/ 20 см дължина – Главите на копия от Ла Тене, 1 в. пр.н.е.
б/ Главите на дротики – 1 в. пр.н.е.
За всяко оръжие има модели с подходяща украса, които можете да потърсите в специализирани работилници или в магазини. Можете да закупите примерно само метален връх /острие/ на копие и да напаснете дървен ствол. Не забравяйте, че копието трябва да има дължина около 2 метра и при това естествено трябва да се побира в колата Ви.
След като изкарате „първи келтски сезон” вероятно ще се насочите към класическо оръжие на благородниците и вождовете – меча /sword/. Имайте предвид, че мечовете на викинги и други подобни от Тъмните Векове /преди Средновековието/ не вършат работа на Келтските прояви. Трябва Ви меч с широко острие от определен модел, който се държи с една ръка. Дръжките са малки без никакви предпазни плочки, защото са предназначени за атака, а не отбрана. Острието трябва да е от закалена стомана, защото меката стомана се назъбва и става опасна за боравене.
Текст на рисунката: мечове и ножници от Ла Тене 5-6 вв пр.н.е.
Двете страни на острието трябва да са абсолютно успоредни, не заострени, а овални с ромбовидно напречно сечение, без вдълбнатини. От съображения за сигурност острието на Вашия меч трябва да е закръглено. Размерът на острието може да варира: от 4 см широко и 60 см дълго до 5 см широко и 90 см дълго, без да се брои частта, върху която се вкарва дръжката. Бойните мечове трябва да са притъпени, с гладки краища. Подострените мечове могат да се използват само за статични снимки при възстановка на исторически събития. Дръжките на мечовете са обикновено украсени с човешки фигури.
Много малко занаятчии знаят специфичните орнаменти на Желязната Епоха, затова ако си купувате меч, уверете се, че те са наясно, както например г-н Айвър Лоутън от гр.Улфрик. Другото решение е да си купите само острието за 40 паунда и да си сложите дръжка.
Текст под рисунката: бронзови дръжки на мечове – 1 в пр.н.е, острие 90 см
Имайте предвид че за дръжката Ви трябва да е от здраво дърво. Боровете не вършат никаква работа. Потърсете нещо по-здраво като 30-годишен дъб или махагон. Другият вариант е да използвате еленов рог или голям кокал. А най-добре свършете работа както му е редът и направете бронзова дръжка. Някои Келтски мечове са имали и метални дръжки заварени директно към острието.
Ножниците /Scabbards/ служат за пренасяне на Вашия меч, стига да не искате да го държите в ръката по цял ден /в никакъв случай не го опирайте в земята, острието ще ръждяса и по този начин ще „подарите” тетанус на някой приятел/. Те се изработват по различни начини от кожа, дърво, бронз и метал. Опитайте да ги изработите сами или поръчайте на специалист. Най-лесният начин е от кожата, която изрязвате, съшивате и Вашият меч вече стои прибран. Най-подходяща е волската кожа оцветена с растителни бои. Залепете кожените части, съшийте ги и нитовайте бронзова плочка около горната част на ножницата. Това е необходимо не само с цел да Ви завиждат, но и за прикрепване на ножницата на колана. В долната част на ножницата можете да поставите метален контур за трайност.
Текст на рисунките: Мечове и ножници от Ла Тене
Ако сте много ентусиазиран, може да украсите ножницата с релефни орнаменти. В горната част на задната страна на бронзовата плочка нитовайте връзката за прикрепване към колана. Толкова за кожата. Дървената ножница също не е толкова трудна. Тя всъщност представлява дървена кутия с малък отвор, в която се мушка мечът. Ние открихме, че ако покриете вътрешността на кутията с овча кожа, мечът влиза много по-лесно, а ако сложите и ланолин като масло върху кожата мечьт се запазва по-добре. Украсете кутията като изрежете и боядисате орнаменти. Добавете релефни рисунки от бронз. Ножницата стои здраво върху широката част на бедрото, като се използва една „хитринка” във вид на 3 кожени каиша с размери съответно около 20 см, 45 см и 120 см, 3 метални халки с диаметър 2.50-3.50 см, тока за колан във вид на кука и кожен колан. Ножниците са били украсявани по уникален начин, затова бъдете внимателен при подбора на орнаментите. Битките от типа „меч срещу меч” са много ефектни и ни напомнят за „Шотландският Боец”, но те вероятно не са автентични, а освен това изискват специално защитно облекло и ще Ви умалее ръката от често боравене с меча. Най-добре е по време на „битката” да имате щит, а още по-добре е да имате собствен щит, защото те се повреждат и чупят и не е честно да заемете от някой щит, правен с много усилия за да го счупите в битка.
Щитовете /Shields/ се правят трудно. Ако искаме да бъдем автентични на бойното поле трябва да имаме дълги „пехотни” щитове, но това е убийствено тежко, освен ако не сте Арнолд Шварценегер. Затова обикновено избираме по-малки, по-леки и по-лесни за изработване кръгли щитове, които Келтите са използвали за конница. Изрежете кръг с дебелина 9 мм /или 13 мм ако сте як/ с диаметър около 60 см. Тези параметри се доближават до размeрите на дъбови панели, които Келтите са лепили една върху друга и по този начин изработвали „многослоен” дървен щит.
Текст под рисунките:
отляво:
1. сурова кожа, стегната със скоби на ръба на щита
2. основа от твърдо дърво
в центъра:
1. кожа
2. бронзова плочка на изпъкнатината
вдясно
- пробийте дупка и вържете или стегнете със скоба кожата за да стои опъната
- залепете здраво по цялата повърхност
Изрежете две ‘D’-образни вдълбнатини в центъра за дръжка. Уверете се, че те са достатъчно големи за да пъхнете ръката си с ръкавица, но и не са по-големи от защитната бронзова плочка. Вземете сурова кожа, от рода на тази от която се правят кокали за кучета, натопете я във вода за няколко часа докато стане мека. Изгладете всички неравности и я разпънете. Срежете кожата на парчета и всяко парче на половин дължина. Сега идва ред на магическата съставка наричана ПВА лепило /поливинилацетатно/. Това лепило е идеално за щитове и не става за „дишане”, така че сложете доста от него. С четка размажете лепилото по цялата основа на щита и върху „кучешката” кожа, след това с такер закрепете кожата по ръбовете на щита. Оставете този щит да „преспи” една нощ за да изсъхне въпросната кучешка кожа. При изсъхването тя ще вземе формата на щита, закрепена със скоби и лепилото.
След това намерете някакъв стар плат /какъвто и да е, от стари пердета, кърпи и т.н./. Сложете доста от ПВА лепило въху щита и покрийте с плата, след това с четката отгоре намажете лепилото. Направете така, че платът да стърчи извън щита с 5 см. Покрийте с него „кучешката” кожа и скобите и залепете краищата на плата на гърба на щита. Сложете нови пластове от плата с много лепило без да чакате предния плат да изсъхне. Ако щитът е покрит с 3 слоя плат – добре, но най-добре да са 4 или 5 слоя. Оставете пластовете да изсъхнат.
Боядисайте предната част на щита 2 или 3 пъти с бяла емулсия, но не бляскава. Ние наистина вярваме, че Келтите не са изобретили бляскава боя през Желязната Епоха. А сега боядисвайте щита в какъвто искате цвят и добавете типични Келтски орнаменти от Желязната Епоха по Ваш избор, като използвайте матови бои.
Изрежете плата за ‘D’-образни форми. С лепило за дърво и с дебели винтове от предната част на щита прикрепете извито парче дърво като дръжка, ако е необходимо удължете дървото за да бъде здраво хванато с предната част на щита където е плочката. След това загладете дървото със шкурка за по-добро захващане. Закрепете плочката в предната част на щита с дебели винтове с изпилени главички за да изглеждат като нитове. Срежете всички болтове с ножовка по дебелината на щита за да се подават минимално от другата страна. Навийте гайки на болтовете, по възможност ги вдълбайте в дървото. Накрая залепете парче плат, за да покриете гайките и боядисайте цялото място.
Ако сериозно сте решили да изработите дългият щит ви чака доста работа. Отново използвайте от 9 мм дървена плоскост и я изрежете с височина 1 метър удължен овал или ромб или „фуния” /последното е Британски специалитет/. Направете дълга елегантна плочка отпред от здраво дърво: дъб, махагон или друго подобно. Направете вдълбнатина достатъчно голяма за да побира ръката Ви с ръкавица. Стегнете с болтове от предната част на щита и лепилото и обработете дръжката както е посочено по-горе.
„Увийте” щита с „кучешка кожа” както е посочено по-горе и залепете с няколко слоя плат. Ако искате може да изполвате кожа вместо плат, но това е по-скъпо, по-тежко и по-трудно за изработване, за сметка на това е много много по-трайно.
Ако сте решили да пръснете пари и да използвате кожа, вземете кравешка оцветена с растителни оцветители. Отрежете кожата според площта на щита, плюс около 5 см резервно количество за загъване по ръбовете, плюс необходимото количество да покрие издатината в центъра на щита. Намокрете кожата в продължение на минимум 12 часа, после оставете да „преспи” за 6 часа. След това с помощта на дрелка или бургия, горелка или подобно, а също така с игла за кожа или остър чук, тропосвайте, стегнете, опънете кожата да покрие цялата предна част на щита включително и под плочката с отстъп поне около 3 см. Това е доста трудно, но е възможно, защото аз го направих. Оставете кожата да изсъхне изцяло и тя ще придобие формата на щита. Това е много здрава спойка. След това боядисайте както намерите за добре.
Накрая сложете металната плочка отпред на щита върху дървеното покритие. Направете тази плочка от бронз, месинг или стомана и я нитовайте с медни нитове.
Камите /Daggers/ са правят като мечове но са доста по-малки. Понякога са големи и дебели и се използват за близкия бой, но друг път са малки и остри и стават за хранене, домашни инструменти и т.н.
Истинските Келти презирали бронята и често се биели голи, „облечени” само торкове, с боядисани тела и белосани коси. Само богатите Келти са се „перчили” с ризница за да покажат „класа и състояние”. Ако се занимавате с възстановка на исторически събития от години и вече имате определено „положение” в обществото може да си поръчате ризница /Chainmail/. Тя се прави от около 20 000 галванизирани цинкови халки, свързани с метални пръстени. В противния случай купувате халките, хващате клещите и отделяте от свободното си време към 400 часа за труд. Или се обръщате към ковач. Келтите са изобретили ризницата в Западния Свят и имат характерни орнаменти присъщи на Желязната Епоха.
На тази картинка е показано как трябва да изглеждате. Шлемовете /Helmets/ приличат на римски, но не са. Приликата идва от факта, че Римляните са копирали нашия Келтски дизайн. Келтският модел от Agen/Port представлял каска тип „бомбе” със защитни плочки за шия и бузи. Може да ги направите в къщи с доста труд и изобретателност, в противния случай отивате при ковача и плащате около 120 паунда.
This post is also available in: English