Здравейте !
Аз съм Сурен Исраилян и днес имам удоволствието да взема интервю от нашия келтски приятел г-н Кристоф Кадуел от Франция. Имах честта да се видя с този човек няколко пъти в България /той е женен за българка от Хасково и всяка година посещава нашата страна/. Преди няколко месеца се роди идеята да го помоля за един неформален разказ за келтската история и култура. В личните ни срещи коментирахме фактите около келтското присъствие в земите на днешна България.
Сигурно знаете, че тази тема не се е отразявала много при нас, била е нещо като „публична тайна”. Не съм открил нито една публикация от историци или археолози против келтите или за отричане на присъствието им тук. През 2014 г. с колегата от сдружението Ники Велинов ходихме в университета в град Аберистуит /Aberystwyth, Wales/. На срещата ни във факултета за Уелска и Келтска култура деканът г-жа Катрин Чарнел-Уайт /Dr.Cathyn Charnell-White/ каза, че присъствието на Келтите на Балканския полуостров е доказано с факти, които те са готови да предоставят на официално ниво.
С тази нагласа решихме да помолим Кристоф да разкаже какви са били келтите и по-точно галите, които според историците са населявали нашите земи. Тъй като Кристоф говори български, поместваме оригиналния текст от автора, с минимални корекции /сменихме латинските символи на кирилицата/.
Интервю
СУРЕН: Здравейте, Кристоф ! Благодаря Ви за съгласието да проведем този разговор – това е първо подобно интервю на нашето Сдружение.
Преди това разкажете малко за себе си.
КРИСТОФ: Аз живея във Франция и съм учител по английски език, по тази причина живях една година в Ирландия и много пътувах из страната. Това беше преди повече от 20 години и тогава нямаше много материали за келтите във Франция. Всичко открих там: легендите, митологията и изкуството. Там научих, как да украся документи със средновековни мотиви и бях вдъхновен от келтската култура. Затова научих малко и ирландския език, за да съм по-близо до келтския начин на мислене.
След това живях 2 години в България и когато се върнах във Франция, намерих френската организация ‘Association France Celtique’, която се занимава само с келтската култура и история и начини за тяхното адаптиране към модерния свят. Направих няколко рисунки за тях и писах статии в списание Keltia. Една от статиите ми беше за Тилското кралство в древна България.
СУРЕН: „Откъде идва името „келти” Коя е родината им ? Кои са „гали” /Gaul/ и кои са „гели” /Gael/ ?
КРИСТОФ: Има две теории за името „келти“: според едната тази дума идва от индоевропейската ‘keletos’, която означава „бързите“ или „страшните“, второто предположение идва от келтска дума ‘keltos’ („скритите“), тя и сега присъства в модерния ирландски език. При келтите всичко е било скрито, особено религията. Например, никой не знае, какви са били истинските имена на боговете. Керунос /‘Cernunnos’/, Беленос /’Belenos’/и Епона /‘Epona’/ сигурно са само епитети и прякори, а верните имена са били използвани от друидите по време на ритуалите и т.н. Всичко при келтите е било използвано по метафоричния начин, това е затруднявало римляните и гърците и като не са разбирали, те са ги третирали като варвари.
Думите ‘Kelti’, ‘Gali’ или ‘Galati’ в модерната Турция са различни думи за едно и също племе. Келтите са имали същата култура, естествено с локални реалности и диалекти. Но вероятно един човек от северна Галия е можел да разбере съдържанието на разговора на живеещия в Бохемия така, както българинът може да разбере сърбина. Гелите обаче са били по-особени, и до днес езиците на Ирландия и Шотландия са различни от тези в Уелс и Бретан /Франция/. Гелските езици са по-стари и са запазили индоевропейските форми, които има само в Санскрита, персийския и старогръцкия език.
СУРЕН: Каква е ролята на келтските племена в Европа ?
КРИСТОФ: Келтите са живели в 25 от 27-те държави в Европейския Съюз ! Те са били в различно време из цялата Европа, като на различни места келтите са живели повече от 1000 години. Те са били и в България през 3 в. пр.н.е. Тук обаче келтите са били за кратко време, затова няма почти нищо останало от техните селища и храмове. Мегалитите нямат нищо общо с тях – нито Стоунхендж, нито Карнак не е бил използван от келтите, според сериозните историци.
На много места в Европа има келтски имена: доста от големите френски градове запазиха имената не от Римската империя, а от келтите, например Париж не се казва Лютеция, /’Lutecia’/, а от името на келтското племе Парисии /Parisii/ ; Лион /Lyon/ е от „хълм на /келтски/ бог Лугус“, името на графство Кент /Kent/ в Англия идва от племе Кентии /Cantii/, реката Рейн идва от ‘renos’ („течение“), Бохемия /Bohemia/ от името на племето Бои ‘Boii’, може и Девин да има келтски произход и т.н.
Те също така са изобретили много всекидневни неща като бурето и сапуна, а френската география почти не се е променила за последните 2000 години, защото келтите са били преди всичко фермери и търговци.
По същия начин се приема, че много неща от западното християнство идват от келтите, особено от ирландските монаси, понеже в Ирландия все още е имало друиди, когато те са били изчезнали от всички други места. Вероятно Света Троица и други подобни традиции идват от тях, но това не е доказано със сигурност.
СУРЕН: Има ли „келтски държави” или потомци на келтите днес ?
КРИСТОФ: Според мен няма …. Но много хора няма да се съгласят с това, особено тези, които живеят в Ирландия и Бретан. Факт е обаче, че много от това, което наричаме „келтско“ идва при нас от средновековни традиции, които нямат нищо общо с древните келти.
Въпросът е: кои бяха келтите ? Нямаме нищо от тяхната музика, религия, никакви данни не са запазени от галите, и сега всеки може да се нарича „Келт“, но това не означава, че имат кръвна или културна връзка. Бретонският език например е дошъл от Британия Мажор /Великобритания/, преди 1500 години, тоест това не е галски език, в Ирландия няма открита нито една находка, датирана от времето на La Tène. Следователно е сложно да се дава определението „келтски“ на каквото и да е било: зависи от мястото и времето. Когато аз говоря за келтите, имам предвид само „старото време“ и не включвам модерните култури, които се наричат „Келтски“.
СУРЕН: Вие познавате добре нашата страна. Доколкото знам, сте били на много места в България. Интересно, има ли нещо в съвременния живот на българина, което е свързано с келтските традиции ? Много хора твърдят, че българите и ирландците си приличат по манталитета и … татуировките.
КРИСТОФ: Мисля, че татуировките днес са международна мода, не се знае точно, дали келтите са имали татуировки, думата „Британия“ идва вероятно от ‘Priteni’ („боядисаните“). Едно шотландско племе е било наричано ‘Picti’ от римляните, но не се знае, дали заради татуировките или само заради специални бои, които те нанасяли по време на битките, за да сплашат враговете и да викат помощта на боговете си.
За манталитета е вярно. Но мисля, че причината е в окупацията с векове от друга държава, преди да намерят свободата … и бедността. Не виждам келтските традиции в България и това е логично – те са били при вас съвсем за кратко време.
СУРЕН: Какво е мнението на съвременните французи към галската култура ? „Келтското” актуално ли е ? Тук, в България силен рекламен тласък към келтите даде анимацията за Астерикс и Обелиск. А как е при Вас ?
КРИСТОФ: Според мен, галите нямат добра репутация във Франция. Много хора просто не знаят нищо за тях и мислят, че келтските неща има само в Бретан. Дълго време галската идея е била в ръцете на националистите, по време на колонизацията в Африка малките африканци са учили, че „нашите прародители Галите…“ – абсурд, нали ?
Когато се е появил Астерикс през 1959 г., идеята на Рьоне Госини не е била толкова да се говори за Галите, колкото да направи пародия на типичен френски характер, с чувството за хумор и удоволствие във битката, приятелството, с акцент и патриотизъм от разни френски региони. Успехът обаче е станал международен и винаги ме е впечатлявало, как и чужденците могат да обичат нещо, което е толкова свързано с нашия всекидневен живот !
Проблем е, че сега много хора мислят, че галите са били като Астерикс. Мислят, че Галите са построили мегалитите, че са имали право да бият бардите, че са имали рогове или криле върху каските си и са ходили с дълги мустаци и плитки… Това е било рисувано в детски книжки от преди един век и макар че сега се знае, че всичко това е било грешно, аз виждам, че французите не се интересуват от тези неща, или не толкова, колкото от негативни теми за политиката срещу чужденците и мигрантите. Келтите заслужават по-качествени защитници.
СУРЕН: Споменахте за вашето списание „Келтия”. Бихте ли разказали повече за него ? И за Вашата организация „Асоциация на Келтите във Франция” Има ли много Келтски събития, филми и други прояви във Франция ?
КРИСТОФ: „Асоциация на Келтите във Франция” (Association France Celtique) съществува повече от 30 години, тя е била създадена Fabien Regnier, за да обедини всички хора, които са се интересували от келтите. Тя е била първата организация от този тип и все още е активна с връзките с Италия, Чехия и другите страни. .
Списание Keltia съществува от 2006г. излиза 4 пъти годишно. Има всичко което може да интересува „келтофилите“: история, лингвистика, събития, музика, книги, митология, изкуство, спортове и т.н. Също така от 2 години вече организираме специална конференция за друидите. Толкова много фалшиви неща могат да се намерят в Интернет, че е нужно да се публикува, какво е вярно и какво не, с помощта на истински специалисти и историци.
Има много, може и твърде много събития около келтската музика във Франция. Те са толкова много, че е трудно за всички да съществуват и да се рекламират. Но дали това, което продуцентите наричат „Келтската музика“ наистина е келтска или само ирландска преведена на френски – е вече друг въпрос.
Странно, но няма филм за келтите ! Имаше един „Верцингеторикс“ ‘Vercingetorix’, с участието на Christophe Lambert, но той беше ужасен – прическите, костюмите, оръжията, мустаците, идеите – всичко беше просто отвратително, макар, че го снимаха в България !
Може би от 10 години има страшно много комикси за келтите: някои са по-скоро средновековни и говорят за крал Артур, но има и за старото време и свободата преди или през Римската Империя.
СУРЕН: Какво бихте посъветвали на нашата организация, какви келтски прояви и дейности според Вас, биха били най-удачни за България ?
КРИСТОФ: Мисля, че първо трябва да има сериозни документи, преведени на български език, за да намерите хора с истински интерес към келтите, а не само за Ирландия или Шотландия. Виждам, че и във Франция има хора, които свирят с гайди и носят полички – това е смешно, щом тези неща са само шотландски при това те са от скоро, например „тартанските“ полички са не по-стари от два века. Да си келт е не само ходенето с костюми по фестивали, а начин да опиташ да намериш връзка с древната душа, което е много трудно с толкова малко информация. Ученето е всичко.
СУРЕН: Благодаря Ви за участието. Ще се видим отново в България