Автор: Н.С.Широкова, тезиси на доклада за научна конференция на Центъра по античнознание при Санкт-Петербургския Държавен Университет, 22-23.03.1999г.
http://centant.spbu.ru/centrum/publik/confcent/1999-05/shirok.htm
Превод: Сурен Исраилян, 25.03.2018
Гравюра „Два друида“ /19 век/, базирана на илюстрация от 1719г. с автор Бернар де Монфокон /Уикипедия, https://en.wikipedia.org/wiki/Druid
В раздробената Галия на доримския период, която е била разкъсвана от постоянната борба на всесилните родови първенци вътре в общините, както и неразбирателствата между общините, единственатата реална сила, обединяваща донякъде държавата е била организацията на жреците друиди, която е обхващала цялата й територия. Тази организация е имала твърда дисциплина и е притежавала голям политически и юридически авторитет.
Начело в нея бил Върховният Друид. Той се е избирал от другите друиди, без намеса на общините. „Орденът“ на друидите е бил абсолютно независим от гражданската власт. Френският изследовател Фюстел де Куланж е отбелязвал, че съсловието на друидите „е било, така да се каже, извън галските племена и сякаш е стояло над тях“.1
Иерархията в „ордена“ на друидите не се е ограничавала с наличието на Върховния друид. Жреците са се делили на три категории, в зависимост от ранг и достойнство на изпълняваните задължения. Главното положение в „ордена“ са заемали друиди (drouivdai при Diod., V, 31; Strabo, IV, 4, 5; druides при Caes. B.G., VI, 13, 3; dryade при Amm. Marc., XV, 9, 8), които са извършвали най-тържествени жертвоприношения и изпълнявали политически функции. Второстепенните функции на жреците, а също така най-различни магически обреди са били правени от прорицатели, наричани от антични автори с няколко имена – oujavtei (Strabo, IV, 4, 4), латинският еквивалент на тази дума е vates (Plin. N.H., XXX, 13),mavntei (Diod., V, 31, 2-5) и euhages (Amm. Marc., XV, 9, 8). В третата категория са били включени поети, които всички автори са наричали барди (bavrdoi при Diod., V, 31, 2-5; Strabo, IV, 4, 4; bardi при Amm. Marc., XV, 9, 8).
Най-впечатляващото събитие в „ордена“ е била Карнутската асамблея, годишно представително събрание на друидите, което се е провеждало в земите на карнутите. На Карнутската асамблея, освен религиозни церемонии е имало политически и юридически актове. Според Цезар тя е била нещо като общогалския съд: „Тук идваха отвсякъде хора, които се съдеха и получаваха различни определения и присъди“ (Caes. B.G., VI, 13, 3).
Общините представяли разногласията си на друидите – controversiae publicae при Цезар (B.G., VI, 13, 5), ta;“ koina;“ krivsei“ при Страбо (IV, 4, 4). Частните лица също са имали право да се обърнат към съда на друидите със своите искове и претенции – controversiae privatae при Цезар (B.G., VI, 13, 5), ta;“ idiwtika;“ krivsei“ при Страбо (IV, 4, 4). Друидите са разглеждали престъпления, свързани с убийствата (Caes. B.G., VI, 13, 5; Strabo, IV, 4, 4), също така са се занимавали с делата за наследство (Caes. B.G., VI, 13, 5), и искове за разделяне на имущество (Caes. B.G., VI, 13, 5).
За авторитета на друидите е помагало опасно наказание – те са си присвоили висше право да отлъчват от вярата тези, които не са се подчинявали на присъдите им. Гърците и римляните са имали нещо подобно. При тях това отлъчване се е наричало ajtimiva или infamia. Но в античния свят само държавата е можела да наложи такова наказание. Обаче в Галия друидите, ако са били недоволни от някой или дори от цялата общност, са им забранявали да присъства или да участва във всички религиозни обреди (Caes. B.G., VI, 13, 6).
Това наказание напълно обяснява високото политическо положение, което са имали друидите в Галия. С помощта на могъщото право за отлъчване от вярата, заедно с добра организация и строга дисциплина, които са ги обединявали като едно цяло, друидите са се изтъквали на фона на разпокъсани и неорганизирани племена, населяващи Галия. Друидите са имали голяма власт върху гражданско общество. Няма доказателства, дали подобна власт е била утвърдена със законите на племената или като елемент на държавното устройство.
Юрисдикцията на друидите е имала същата основа като и друг специфичен елемент на обществения живот в Галия, наричан клиентела.2 Както е известно, клиентелата представлявала една от неформалните социални структури, които са съществували успоредно с формално установените социални и политически институти. Патроно-клиентските отношения са били особено развити в общества, където официалните социално-политически институти са били слаби и неспособни да предоставят устойчиво благосъстояние и необходимото покровителство на хора, които са се намирали на долните стъпала на социалната стълба.
Такъв е бил случаят в Галия по времето на Цезар. В условията на жестока социално-политическа криза плебса, не намирайки възможност за защита от произвола на родови първенци в „държавни“ учреждения, е започнал да се възползва от други институци, които са се развивали успоредно с „изпълнителската“ власт. Според Цезар, целта на създаването на институцията на клиентелата е била в това „… обикновените хора да имат защита срещу влиятелните“ (Caes. B.G., VI, 11). В замяна на тази помощ патронът е получавал почти неограничена власт върху клиента си.
Същите причини са карали галите да се обръщат не само към системата на клиентелата, но и към съда на друидите. „Официалните“ съдилища, както и много други „държавни“ учреждения са били в ръцете на родови първенци. Съдопроизводството в тях не е било справедливо – слабите са се потискали от силните („… iniuria potentiorum premuntur“. (Caes. B.G., VI, 13, 2). И ако галите доброволно са отивали в подчинение при могъщ аристократ, за да избегнат беззаконието и произвола на околните, те още по-активно са се обръщали към съда на друидите, който е бил алтернатива на несправедливия орган на магистратите и освен това е имал свещен религиозен авторитет на жреците. Ето защо юридическата дейност на друидите е била толкова популярна във всички краища на Галия, откъдето са се стичали ищци и ответници, макар и тези съдии не са имали никакви средства за принуда, освен религиозния авторитет.
1 Фюстел де Куланж. История на обществения строй на древна Франция. Т.1. Римска Галия. СПб., 1901. С.35.
2. уточнение от преводача
Клиентела са наричани свободни граждани в Древен Рим, които са малоимотни или безимотни. Срещу издръжка, получена от богати римляни, всеки клиент е бил задължен правно и морално да подпомага своя патрон, например да гласува за него на избори, да го придружава при пътувания и други. /Уикипедия/